Съюз на очните лекари в България
2. Защо гледаме с лупа – за увеличение.
3. Какво търсим при скиаскопията – сянката.
4. Какво изследваме с малкия пръст – невралгия на нервус Тригеминус.
5. Какво изследваме с двата показалеца – очната тенсия.
6. Офталмия симпатика – не е гнойна болест, а е инфилтративна болест на увеята, която се подува и в нея намираме лимфоцити, гигантски клетки, и епителоидни клетки, тя се явява у млади хора с еденоматиялни лимфни жлези и пр.
7. Анатомично – офталмия симпатика се явява, като един иридоциклитис пластика и хориоидитис ексудатива, и невритис симп. оптика.
8. В окото възбудител, офталмия симпатика може да еволюира и пролиферативно, и ексудативно /хориоидно ехо/.
9. Етиология на офталмия симпатика /Пашев/ сенсибилизиране /анафилаксия/ на здравото око с увеален пигмент.
10. Как реагира конюнктивата на възпаление – 1.Хиперемия, 2. Едем, 3. Секреция, 4. Фликтена, 5. Папила, 6. Фоликула.
11. Улкус – загуба на тъкан
12. Перфорация – нарушение целостта на тъканта.
13. Как се познава, че има цикатрикси – 1. чрез симблефарона, 2. чрез пануса.
14. Какво даваме при глаукома – Езерин и Пилокарпин 1-2%, но никога не даваме Атропин или Хоматропини.
15. Главоболието от очно произхождение, може да се дължи на – 1. Рефракционни аномалии – астигматизъм, миопия и хиперметропия, 2. Погрешни очила, 3. Тумори, 4. Глаукома /некомпенсирана/, 5. Процеси в орбитата.
16. Диферинциална диагноза на симплекс глаукома и инфантум глаукома – при симплекс глаукома има пристъпи, изходът от глаукома е ослепяване.
17. На какво прилича глаукома инфантум – на хидрофталмус – биволско око – буфтлмус.
18. Каква е зеницата при иридоциклит – тясна, защото един отбор при набъбнали тъкани се стесняват.
19. При какви случаи има внезапно ослепяване и на двете очи – 1. При удар на главата, 2. Емболия на Артерия Централис Ретине, 3. Хистерия, 4. Амаврозис фугакс, 5. Уремична амавроза.
20. Що е птозис симптоматика – конюнктива тарзи е набъбнала. Среща се при Трахома и Конюнктивитис верналис.
21. Що е птозис паралитика – при парализа на Мускулус леватор палпебре супериор /от нервус Окуломоториус/ или на нервус Симпатикус – на Мускулус тарзалис супериор.
22. Как ще се различи птозис паралитика окуломотория от симпатика – чрез кокаина, който при птозис паралитика окуломотория ще разшири зеницата, понеже дразни запазения нервус Симпатикус.
23. Какви са петната на корнеята – нубекула, макула и левкома.
24. Разликата между инфилтрат – петно, матово, неограничено, грапаво и цикатрикс - лъскав, гладък, добре ограничен.
25. При диабет освен катаракта и ретинитис има и хориоидит, блефарит, фурункулоза и пр.
26. Синдрома на Бел – периферна парализа на нервус Фациалис.
27. При централни поражения на Фациалиса, горния клон е освободен, защото има двойна инервация от двете хемисфери – и от здравата.
28. Болният вижда и не вижда – централен скотом.
29. Визус – минимум сепарабиле.
30. Разлика в иридектомията – едната е оптична, а другата глаукоматозна.
31. За какво служи периферното зрение – за ориентиране в пространството.
32. Какво има при хемералопия – намаление на адаптацията – акомодацията
33. За събуждане – нервус Окуломоториус /Мускулус леватор палпебре/.
34. За заспиване – нервус Фациалис /Мускулус Фациалис/.
35. За просветление – фундусов рефлекс с оранжево-червен цвят.
36. Принцип на офталмоскопията: 1. Окото на наблюдателя ства извор на светлина, 2. Лъчите се отразяват по същия път, по който влизат – светлината има праволинеен ход.
37. Защо вземаме странично осветление – защото главата не е прозрачна. Какъв образ получаваме – обратен. Двете очи стават впрегнати огнища.
38. Значение на офталмоскопията – ранна диагноза на нервни и бъбречни болести. През окото ние виждаме мозъка.
39. Жлези – 1. Мазни - Цайсови /хордеолум екстернум/, 2. Потни - Молови /застойни цисти/, 3. Мейбомиеви – остро възпаление – хордеолум интернум, хронично – халацион.
40. Какво доказват образите на Пуркинье-Сансон – че лещата е на нормалното си място.
41. Лагофталмус – заешко око – при парализа на мускулус Орбикуларис.
42. Кога оперираме катаракта – когато болният има добра локализация на светлината и добра перцепция /виждане на светлината/.
43. Какво е тенонитис за окото – това е лумбагото на окото.
44. Що е застойна папила – дължи се на едем и папилата прилича на запушалка на шампанско.
45. Диференциална диагноза на трахома и конюнктивитис фоликуларис – хистологическа разлика няма – различава се само по локализация, форма и еволюция.
46. Локализация на пануса върху корнеята не е усложнение.
47. Разлика между парализа и хетерофория – при хетерофорията кривогледството се явява след като затворим здравото око, а при паралитично кривогледство е явно.
48. Какъв е пануса при Кератитис паренхиматоза в стадия на васкуларизация – патогенен панус.
49. Как може да настъпи смъртта при панофталмитис – менингитис.
50. Може ли при запушване на Артерия централис ретине окото да вижда – може, ако съществува Артерия цилиоретиналис.
51. Каква роля играе орбитата в антропологията – индекса е в основата на класификацията на расите.
52. При амаврозис уремика – нито болния, нито лекаря вижда.
53. Симетричен двустранен скотом – при заболяване на хиазмата или зад нея.
54. Зеничен рефлекс е за мозъка това, което е коленния – за гръбначния мозък.
55. При смущение в периферното зрение – болният вижда, като в тръба.
56. Зрителният път свършва във фисура Калкарина.
57. Защо нагласяваме очите при офталмоскопия в една ос – защото светлината върви по права линия.
58. Защо поставяме лампата пред окото – защото главата не е прозрачна.
59. Що е окото – прозорец на мозъка, а прозорец на окото – роговицата и пупилата.
60. С кое виждаме – с мозъка.
61. Кога се зачервяват носа и окото – при Рино-конюнктивитис екзематоза.
62. Съмнение за Луес – в корнеята две черти /отвесно/.
63. Ако старец сменя често очилата си – има диабет или катаракта.
64. Офталмометър – дава разликата в пречупването на меридианите.
65. Защо при офталмометрия започваме с хоризонталния меридиан – защото вертикалния физиологически по-силно пречупва.
66. Каква е заслугата на рефлектографията – да се определи дали има леща.
67. Какво виждаме, когато хвърлим светлина върху окото – фундусовия рефлекс.
68. Какво търсим във фундуса – папила, макула и периферия.
69. Какъв е ексудатът при възпаление – катарален.
70. Какво е биомикроскопия – наблюдава се окото на срез, при това живо око.
71. Какво търсим при просветление – фундусовия рефлекс, мътнини и локализацията им.
72. Къде се образува образът при индирекната офталмоскопия – в спрегнатия фокус между лещата и наблюдателя.
73. Зрителната острота е единствената мозъчна функция, която се изразява във формата на дроб.
74. Какво виждаме – предмета, светлина и цветове.
75. Какво дава светлоусещането – разликата в степента на осветлението.
76. Най-честата причина за атрофия на зрителния нерв – е табесът.
77. Разликата между ретинните и хориоидните съдове – ретинните са терминални.
78. Може ли да има глаукома без тенсия – да, вечер.
79. Най-характерното при конюнктивитис верналис – папили и сърбеж.
80. Прогресивна парализа – дава мидриаза, а при табес – миоза.
81. Дегенеративния кератитис нодоза прилича на трохи от твърд хляб.
82. Офталмоскопично две папили намираме при ектопия и луксация на лещата.
83. Болните от енцефалитис летаргика умират от глосолабио – фарингеална парализа.
84. При глаукома имаме казановидна екскавация.
85. Акомодация и адаптация на окото за разстояние.
86. Завеса се спуска при табес и глаукома.
87. Синдрома на Парино – конюнктивит, подути предушни жлези и лимфожлезно фебрилен синдром.
88. Защо можем да биомикроскопираме – защото окото е прозрачно.
89. При смущение в циркулацията имаме едем, а при възпаление – инфилтрат.
90. По какъв начин можем да познаем възрастта – по акомодацията.
91. Ако едно дете не може да чете – парализа на акомодацията след дифтерит.
92. Чрез периметрията вникваме в мозъка.
93. Чрез централното зрение изследваме фасцикулус папиломакуларис.
94. Съдове на корнеята – следи от стари взпалителни процеси.
95. При загуба на макуленото зрение – стъклен поглед, не може да чете, не може да фиксира.
96. Светлоусещането е адаптация на окото, за усещане разликата в осветлението и най-слабата светлина.
97. Адаптацията е функция на зрителното багрило.
98. Хемералопията е хиперфункция на адаптацията.
99. Разбирането на сливателната способност е необходимо, за да схванем патологията на кривогледството.
100. Който няма стереоскопично зрение /няма чувство за перспектива, за релеф/ не може да стане лекар, хирург, скулптор, архитект и пр.
101. Принципът на фотометрията – най-малкото осветление, при което можем да различим дадено мозъчно заболяване.
102. Как окото може да зарази мозъка – чрез менингит, който обвива нервус оптикус – оптичен менингит.
103. Рамон и Кахан редуцират слоевете на ретината в три пласта: 1. Слой на зрителни клетки, 2. Слой на биполарните клетки, 3. Слой на ганглионерните клетки.
104. Различаваме два вида патология на ретината: 1. Патология на невроепителния слой – храни се от хориоидалните съдове, когато боледува това става бавно с хемералопия, пигментация, загуба на усещането за синия цвят; 2. Патология на церебралния слой – храни се от Артерия централис ретине, заболява бързо, нервус Оптикус побелява, изчезват червените и зелените цветове.
105. Къде търсим колобома – долу.
106. Всяко набъбване на съдовете, не е ретинно заболяване.
107. Цветовете гледаме с конусчетата.
108. Синехиите откриваме чрез зеничния рефлекс и атропин.
109. Най-ново лекуване на Аблацио ретине е горенето на ретината, за да предизвикаме срастване с хориоидеята /операция на Гонен/.
110. Що е астигматизъм – пръчкогледство.
111. От що ослепява миопът –1. Аблацио, 2. Хеморагия в макулата, 3.Хориоретинитис централис.
112. Глаукома се бърка с иритис акута и катаракта.
113. Зеничната дъга има четири неврона: І-ви неврон – от ретината до корпора квадригемина антериор, ІІ-ри неврон от корпора квадригемина антериор до Вестфал-Едингер, ІІІ-ти неврон от Вестфал-Едингер до Ганглион Цилиаре, ІV-ти неврон до Мускулус сфинктер иридис.
114. Ако природата не ни освободи от миелинните влакна в макулата, ние няма да можем да виждаме.
115. Ако имаме епипапиларна ципа /върху макулата/, а макулата остава свободна, то болният не може отчасти да вижда.
116. Зеничният рефлекс говори за функцията на главния мозък, както пателарния рефлекс – за дорзолумбалния.
117. Визус – зрителна острота – силата на централното макулено зрение, различаваме способност на ретината, върху която се изобразяват външните предмети.
118. С нистагмичния рефлекс изследваме лабиринта и двигателния път.
119. С централното зрение изследваме фасцикулус папиломакуларис.
120. Нормалната макула ни дава нормално възприемане на светлината, а ретинната периферия ни дава локализация на светлината.
121. Конвергенция е направлението на зрителните линии на двете очи към даден предмет.
122. Симултанното виждане спомага за ориентировка в пространството.
123. Цилиарната инекция говори за кератит или ирит.
124. От туморите на ириса опасен е глиома цистеум, че може да навлезе и причини смърт.
125. Каква е целта на скиаскопията – пунктум ремотум.
126. Коя е профилактичната операция на окото – тази при глаукоматозна катаракта.
127. Най-новото лечение на аблациото е операцията на Гонен – горене на ретината с термокаутер, за да се получат сраствания.
128. Какво дава заболяването на фасцикулус папиломакуларис – централен скотом.
129. Къде срещаме язви, подобни на кератитис фасцикуларис – при Трахома, Конюнктивитис дифтерика и гонороика.
130. Къде имаме псевдоптеригиум – при кератитис маргиналис суперфациалис, като язвата оздравява и повлича конюнктивата.
131. Що е невритис оптика – менингитис оптика.
132. Какво е периферно зрение – непрямо, ектопично, за ориентиране.
133. Акомодационна ширина – А /пречупвателна стойност/, Д /доиптъра/
134. Защо до 28 години не се прави линеарна екстракция на катаракта – защото децата до тогава нямат възрастово ядро.
135. Енуклеацио окули правим при: І - Визус – 0, ІІ - Булбуса е силно болезнен, ІІІ - При атрофия булби, ІV - При офталмия симпатика.
136. Акомодационна област – разстояние в сантиметри.
137. Ако старец започне да вижда на близо, това говори за: 1. Катаракта инципиенс, 2. Глаукома симплекс, 3. Опацитатес корпори витреи, 4. При диабет.
138. Какво ни дойде от Америка – фокал инфекшън.